Песъчинки

Вървя по пясъка. С маратонки. Странно е. Студено е.

Песъчинките поддават под тежестта ми, подир мен остават ямички от спомени.

Стигам до полегатата ивица, която водата все така неуморно облива и изглажда, както през лятото изтриваше следите от пръстите ми. Сега ме е страх да стъпя там, за да не си тръгна с мокри обувки. Всъщност бих се намокрил. Поставям крака си предпазливо, студената вода го целува и обгръща за момент, после се оттегля. Маратонките издържаха.

Клекнах и потопих дланта си в мокротата на пясъка. Втренчих се в тъмносинята плът -- наблизо неспокойно от вълни и пяна, надалече сякаш в безмълвен транс. Наблизо то говори, но не казва нищо съществено. Надалече, където уж неподвижничи трансът, предусещам море от същество, което копнея да познавам.

Обгръщам коленете си и сядам на пясъка. Завъртам глава да обгърна околността с леко присвит поглед. Няма слънце, но измамно сивото небе все пак успява да забие иглички от яркост в очите. Ето, вече е зима. Знаех, че ще дойде. Чаках я да дойде. Вече се срещаме няколко пъти със снега, хвърлям по някоя снежинка от него по вълните, сякаш си вярвам, че нещо от нея ще достига и до съществото навътре. Навътре...

Не искам да празнувам Нова година. Искам да дойде април, в който морският вятър все още ще носи остър сняг във врата ми, но ще пресъхва, а ярко слънце ще наднича, ако ще и през зъбите на началото.

Улавям се, че свалям маратонките. Но не искам да се спра. Докосвам водата с палеца на крака. Мда.

Послушах още малко морето.
Походих малко полубос по пясъка.
Поспрях се при лебедите. Тази студена вода бе топлият им зимен дом.

Не искам да празнувам Нова година. Не искам да пътувам на майната си.
Но ще измисля нещо.

Ето го бетонът на настоящето. И той е студен. Сух.
Стъпвам на него, изтърсвам песъчинките, обувам се.
Меко. Стоплящо се.

Нещо ме гъделичка? Пъхам пръст в чорапа.

Стоплени песъчинки...
Обръщам рязко глава към толкова замлъкналото далечно същество на морето.
И се усмихвам насред нестърпялата се, морскосолена и топла капка, която полита от ъгълчето на окото ми към бетона.