Hellburst*

И тъй, в сумрачни преходи кръз** някоя невяра,
се струпват ужаси един връз друг накуп
и призраци се будят алчно из забрава,
прорязват с черни нокти по гърба с злокобен звук,
звезди една след друга бурно покръхняват,
и древен страх избухва в мрачнобуен кълн,
че там чудовище-проказа се възправя,
поглъща храп по храп месата на света,
трещи хрустъ̀т из черепа ми вряснал,
сърцето ми пропада в бездна от несвяст,
крещи вселенски бясно давеща уплаха,
и шишове окръжват сетното ми аз.

Ей, шаш голям умея сам да си скроявам.

___________________
*Адовзрив
** Кръз (архаична дума) – през, напр. като в ”преминаване през облак”

Пълен текст »

Понякога...

На теб :), на мен...

Понякога, когато гледам съчетанието... на светлини, линии, щрихи, рисунък, нещо в мен образява от него повече, от колкото то може би е; побягва към гледни точки внезапно като дете, на което не му пука чак толкоз накъде е тръгнало, а мени посоките по изгрева си -- понякога към амнайсет наведнъж, понякога махва с порив над линиите и те вълшебно се огъват, извиват, пренареждат, смеят се на фльонго или енигматично замълчават и просто блестят с меки мехурчета светлина, която бавно струи; сяка се случва нещо вълшебно и адски красиво; И адски неуловимо... И толкова много, много от тях живеят едва ли не само в мига, в който са родени, пък в следващия остават да пулсират само в умосърцето ми като легенди... И почти ми се плаче от безсилието че няма как да предам всичко това на някого, ако ще и само в плътта на толкова мъничка капчица или в израз на очите, наклон на мрежичката от ситни прелети на ретините, та той да долови поне бризно полъхче от безмълвното избухване на съкровеното трептене и да докосне вярата ми с простичък отзив на живодишащо долавящ поглед...

Пълен текст »