четвъртък, 3 април 2008 г.

Понякога...

На теб :), на мен...

Понякога, когато гледам съчетанието... на светлини, линии, щрихи, рисунък, нещо в мен образява от него повече, от колкото то може би е; побягва към гледни точки внезапно като дете, на което не му пука чак толкоз накъде е тръгнало, а мени посоките по изгрева си -- понякога към амнайсет наведнъж, понякога махва с порив над линиите и те вълшебно се огъват, извиват, пренареждат, смеят се на фльонго или енигматично замълчават и просто блестят с меки мехурчета светлина, която бавно струи; сяка се случва нещо вълшебно и адски красиво; И адски неуловимо... И толкова много, много от тях живеят едва ли не само в мига, в който са родени, пък в следващия остават да пулсират само в умосърцето ми като легенди... И почти ми се плаче от безсилието че няма как да предам всичко това на някого, ако ще и само в плътта на толкова мъничка капчица или в израз на очите, наклон на мрежичката от ситни прелети на ретините, та той да долови поне бризно полъхче от безмълвното избухване на съкровеното трептене и да докосне вярата ми с простичък отзив на живодишащо долавящ поглед...




2 коментара:

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.