Събиране, изваждане, умножение... ДЕЛЕНИЕ му е майката

Живеем върху една дробна черта, в знаменателя на която лежат толкова много етикети, категории, касти, класи, определения, че горката математика е вдигнала ръце и крещи "Елате ми повече".
След като хората успяха да се разделят по всякакви признаци – етнически, физически, полови, верски, разделиха се на класи, разделиха се на инвалиди, разделиха се на убийци, на приятели, на врагове, на деца, разделиха се по възрастови белези, но не спряха до там – започнаха да се разделят и вече разделените категории - добри приятели, познати, големи деца, малки деца... ДЕЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ?!... наемни убийци, серийни убийци, инвалиди първа, втора, трета група...?! - разделиха се на добри и лоши, разделиха се според политическите си убеждения, разделиха се на хомофоби, на хомофили, на педофили, на хетеросексуални, на хомосексуални, на бисексуални, на зоофили, разделиха се на богати и бедни, разделиха се на високи и ниски, на дебели и слаби, разделиха се на красиви и грозни, можещи и не можещи, силни и немощни, умни и глупави... aman of aman! Искаме всички да сме равни, но в същото време правим всичко възможно да не е така. Човека като индивид е ценен, а самият той като индивид се проявява, не когато е сам, а когато е в група, а вече разделението ще стане толкова голямо, че всеки един ще остане сам затворен от всички лейбъли които другите налагат и няма да може да изяви себе си като индивид - ще бъде като прочетена книга – всичко за него ще е ясно и събрано в лепнатите му наименования. Нашият мил хан, Кубрат, го е казал – историята с клечките – като сме заедно сме по – силни, но нещата вървят натам, че всеки ще е изолиран и притиснат до стената от сепариращите думички, които ежедневно се раждат и ще бъде сам, не заедно с другите.
Всеки човек прави разделения, аз лично деля хората на добри и лоши и мисля, че това е което изчерпва разделението като цяло. Самото разбиране за добро и лошо е стриктно индивидуално и е тема, по която ако тръгна да говоря, съвсем откровено ще повърна.

Ще си позволя да се цитирам...мисля, че няма да имам нищо против...

"Във всеки спи по някой друг и всеки спи с някой друг. Сънят е много важен, но животът започва когато се събудиш, ме събудиш, го събудиш, я събудиш, ни събудиш, ги събудиш... когато те събудят"

В тази оплетена и неразбираема за мен връзка, разделението е само сън, но думичките в него крещят толкова силно, че не можеш да чуеш реалността, която се опитва да те събуди.

Пълен текст »

Eat my DuSt

Всички сме паднали ангели. Зависи от засилката която са ни дали - някои падат на земята, други в ада... случва се и този който ни е изритал, просто да си нарани крака

Wazzup dog? Май не ти върза...

Пълен текст »

Вяра, Надежда и Любо

Е, даже бях забравил, че имам имен ден, но да ми е честито :P
Да съм жив и здрав, все така твърдоглав, всезнайко, инат, теле, дърво... все неща които живота не ги смачква и деформира както прави с хората. Наздраве с последната чаша кафе за деня. В Америка няма вяра, надежда и любов ... в мен ги има. Сега съм с вас и празнувам. След това пак съм с вас, с вас съм и когато не празнувате. Аз съм в България.

Има една песен за тъжни празници.

Пак е празник. Ех, доживяхме,
доживяхме да се съберем!
Лудо време...Как се разпиляхме
оредяха срещите съвсем.
Пак е празник, а ми се плаче,
пак е празник, а във мен вали.
Всяка среща спомня за това,че
всяка радост мъничко боли....
Пак е празник. Нека си разкажем
и за нас, и за живота ни.
И през сълзи да признаем даже,
че щастливи уж сме, но сами....
Колко близки вече ги няма,
как ми липсват точно в този ден....
Ех, да можех да им кажа само,
че ги помня,че са част от мен!

Ама тази песен май се пее като си на 65 години и нагоре... странни песни има! И ние сме странни и те са странни ... важното е да се разбираме... мисля си...

Пълен текст »

Гръмна ми АЕЦа, ходим си като Азис и Китаеца

"Just another brick in the wall"
Следващата тухла в стената ще е главата ми. Понякога трупаш, трупаш и аха, аха да гръмнеш и ще се намери някой да ти оправи настроението... well, fuck you! Трябва да се гърми понякога, защото иначе остават остатъци които се натрупват и могат да запушат притока на мисли, на човека който иска да избухне, към останалата част на света и той остава в едно своеобразно информационно затъмнение (света естествено). Това е недопустимо в ерата на информационните технологии.

И все пак трябва да се взимат предпазни мерки когато гърмим - радиацията след това може да трае с дни и трови хората около нас и задачата да ги облечем в анти радиационни облекла е само и единствено наша, ако не искаме да ги убием (тъй като все още не знаем къде отиват след като умрат, не можем да си позволим този лукс). Страничните ефекти след ядрената експлозия варират, а понякога липсват. Наблюдават се увреждания в емоционалния център на мозъка, изкривявания на лицето траещи със седмици, обикновено придружени с неприятни словоизлияния, но главно се наблюдава болезнено трупане на опит.
Помагай на хората които обичаш да гърмят понякога - не ги спирай. Всеки има нужда да изпусне парата... за да не се свари.

Пълен текст »

И в този ред на мисли...

... време ми е и на мен да спра. На хората им се случват какви ли не неща, а аз седя и се впрягам за глупости. Още съм на 17, а си въобразявам, че имам проблеми. Лично аз искам да изкрещя едно силно "аман вече" и много искам да посетя Турция. Още не съм живял и двадесет години на тоя свят, а понякога си мисля, че съм видял много неща - ДА БЕ!!! Трябва някой от време на време да ти каже - нищо не си видял, както Ивето ми го каза, макар и завоалирано, но понеже съм дърво много трудно се намира начин да ми се каже нещо и да го разбера. Е, радвам се, че схващам малко.

И факта, че съм на 17 всъщност ме прави адски щастлив :) и ме кара да мисля, че нямам проблеми. И наистина така се чувствам, поне след това което прочетох - миналото. Понякога някои лигави и на пръв поглед несериозни неща, клишета и изобщо неща на които не бих обърнал и минута внимание могат да ме накарат да превключа и процесора започва да произвежда "happy thoughts" :D ... пак се сетих за екстазито... ех, България... дръж се, идвам и съм щастлив! Не е важно дали си красив или умен или способен или трудолюбив, контактен, отворен и какъвто там още може да си - важно е да цениш живота, ако го правиш, автоматично спадаш към категорията "готин човек", а особено важно е да не ти пука в към коя категория спадаш. Съсредоточи се върху цененето на живота и ти също крещи турски думички силно на глас и давай да ходим към Турция :D

Бях забравил колко е хубаво и приятно да се говори с Ивето по телефона, но тя е много работна и е трудно да я хванеш за канарче... ще ти се обадя скоро!

Пълен текст »

Новите ми дрехи ... защо са ми дрехи изобщо?

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."

Няма да забравя тези думи.

Те промениха живота ми.

Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши.

Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".

Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".

Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна !Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

Мерси, Иве ;)

Пълен текст »

EcstasY

Произходът на екстазито е доста оспорван, поради факта, че всички страни на света имат претенции да са първоизточника му. Великата асамблея на учените твърди, че хапчетата идват от Австрия, тъй като там намерили първото растение и първия зависим на име Арнолд Шварценегер, чиято репутация, че прави добри филми умира заедно с динозаврите. Проучванията продължават, но без особен успех защото на никой не му пука!!!

Използването на екстази в комбинация с "USB - Mозък" кабел позволява безплатно влизане в Матрицата до 35то ниво, след което вече ще ти се наложи да плащаш месечна такса.

В Денмарк 94% от хората са пробвали екстази, а 32% от шофьорите на автобуси карат надрусани с екстази. Кралят го разпространявал интензивно от 1950та до 2006та година, но след това бил пратен в Русия, където бил отровен от шпиони. В Германия 67% от населението гласувало за узаконяване на хапчетата, но министър-председателката надделяла в гласуването, защото седмица пред събитието й били продадени чисто кофеинови хапчета. В Уганда 100% от шаманите ползват екстази, а в Швейцария на полицаите е позволено да дават екстази на агресивно настроени пияни хора.

Наркотиците са хубаво нещо, но не прекалявай с тях (ами ако свършат???). Всичко на този свят е хубаво, стига да не е прекалено.

Пълен текст »

Кучето което извира от миналото

В памет на кучето Пако.

Цялото му име беше Pako De La Fuente - значело Пако от извора. Пако не беше нито от извора нито имаше нещо общо с водата. Той беше просто куче, което всъщност никога не съм обичал. Не беше моето куче, беше Пако който трябваше да разхождам, Пако който ме влачеше понякога, Пако който веднъж се изпика на мен защото нямаше дръвче на което да вдигне крак, същия Пако който прекара живота си завързан. Поне се е отървал от веригата. Свободата понякога се заплаща с живот. А свободата се отнема на тези които не знаят как да я оползотворят без да застрашават околните. В даден момент се наложи да пратим Пако да живее на село, тъй като градът не беше подходящо място за него. На село му беше по - добре въпреки че пак беше завързан непрекъснато за да не скърши пипера или да бутне доматите или нещо от сорта. Пако ходеше навсякъде, но не и там където трябва да се ходи. Ревеше непрекъснато, за щяло и нещяло. Беше досадно, но имаше доста глупаво изражение което може да те накара да се смееш и интересното беше, че можеше да изразява емоции с муцуната си и изобщо с лицевите си части. Ушите му бяха отрязани защото така се прави с тази порода - никой не го беше питал дали иска или не иска да има уши. Той май не искаше... Пако освен лигаво бе и едно желязно куче. Всички кучета на баща ми трябва да са такива. Въпросният чичко бе решил да го разхожда като го върже за колата ... разхожда го 10 минути и го влачи пет докато разбере, че Пако се влачи, а не тича, а се влачеше съответно защото беше вързан за колата, но не умря така. Възстанови се напълно след случката въпреки, че беше зрелищно. Не можеше да ходи към 2 месеца... но се оправи. Умря от тумор. От тези нахалните, които дори и да ги оперираш 6 пъти се връщат обратно. И така. Не почувствах нищо когато разбрах, че е умрял. Май детското в мен е умряло преди Пако. Две жертви на обстоятелствата. Е, дано аз като малък и Пако като жив сме на едно по - добро място. Почивай в мир Пако, беше ми забавно с теб.

Пълен текст »