И в този ред на мисли...

... време ми е и на мен да спра. На хората им се случват какви ли не неща, а аз седя и се впрягам за глупости. Още съм на 17, а си въобразявам, че имам проблеми. Лично аз искам да изкрещя едно силно "аман вече" и много искам да посетя Турция. Още не съм живял и двадесет години на тоя свят, а понякога си мисля, че съм видял много неща - ДА БЕ!!! Трябва някой от време на време да ти каже - нищо не си видял, както Ивето ми го каза, макар и завоалирано, но понеже съм дърво много трудно се намира начин да ми се каже нещо и да го разбера. Е, радвам се, че схващам малко.

И факта, че съм на 17 всъщност ме прави адски щастлив :) и ме кара да мисля, че нямам проблеми. И наистина така се чувствам, поне след това което прочетох - миналото. Понякога някои лигави и на пръв поглед несериозни неща, клишета и изобщо неща на които не бих обърнал и минута внимание могат да ме накарат да превключа и процесора започва да произвежда "happy thoughts" :D ... пак се сетих за екстазито... ех, България... дръж се, идвам и съм щастлив! Не е важно дали си красив или умен или способен или трудолюбив, контактен, отворен и какъвто там още може да си - важно е да цениш живота, ако го правиш, автоматично спадаш към категорията "готин човек", а особено важно е да не ти пука в към коя категория спадаш. Съсредоточи се върху цененето на живота и ти също крещи турски думички силно на глас и давай да ходим към Турция :D

Бях забравил колко е хубаво и приятно да се говори с Ивето по телефона, но тя е много работна и е трудно да я хванеш за канарче... ще ти се обадя скоро!