четвъртък, 13 септември 2007 г.

Гръмна ми АЕЦа, ходим си като Азис и Китаеца

"Just another brick in the wall"
Следващата тухла в стената ще е главата ми. Понякога трупаш, трупаш и аха, аха да гръмнеш и ще се намери някой да ти оправи настроението... well, fuck you! Трябва да се гърми понякога, защото иначе остават остатъци които се натрупват и могат да запушат притока на мисли, на човека който иска да избухне, към останалата част на света и той остава в едно своеобразно информационно затъмнение (света естествено). Това е недопустимо в ерата на информационните технологии.

И все пак трябва да се взимат предпазни мерки когато гърмим - радиацията след това може да трае с дни и трови хората около нас и задачата да ги облечем в анти радиационни облекла е само и единствено наша, ако не искаме да ги убием (тъй като все още не знаем къде отиват след като умрат, не можем да си позволим този лукс). Страничните ефекти след ядрената експлозия варират, а понякога липсват. Наблюдават се увреждания в емоционалния център на мозъка, изкривявания на лицето траещи със седмици, обикновено придружени с неприятни словоизлияния, но главно се наблюдава болезнено трупане на опит.
Помагай на хората които обичаш да гърмят понякога - не ги спирай. Всеки има нужда да изпусне парата... за да не се свари.

Няма коментари: