Кучето което извира от миналото

В памет на кучето Пако.

Цялото му име беше Pako De La Fuente - значело Пако от извора. Пако не беше нито от извора нито имаше нещо общо с водата. Той беше просто куче, което всъщност никога не съм обичал. Не беше моето куче, беше Пако който трябваше да разхождам, Пако който ме влачеше понякога, Пако който веднъж се изпика на мен защото нямаше дръвче на което да вдигне крак, същия Пако който прекара живота си завързан. Поне се е отървал от веригата. Свободата понякога се заплаща с живот. А свободата се отнема на тези които не знаят как да я оползотворят без да застрашават околните. В даден момент се наложи да пратим Пако да живее на село, тъй като градът не беше подходящо място за него. На село му беше по - добре въпреки че пак беше завързан непрекъснато за да не скърши пипера или да бутне доматите или нещо от сорта. Пако ходеше навсякъде, но не и там където трябва да се ходи. Ревеше непрекъснато, за щяло и нещяло. Беше досадно, но имаше доста глупаво изражение което може да те накара да се смееш и интересното беше, че можеше да изразява емоции с муцуната си и изобщо с лицевите си части. Ушите му бяха отрязани защото така се прави с тази порода - никой не го беше питал дали иска или не иска да има уши. Той май не искаше... Пако освен лигаво бе и едно желязно куче. Всички кучета на баща ми трябва да са такива. Въпросният чичко бе решил да го разхожда като го върже за колата ... разхожда го 10 минути и го влачи пет докато разбере, че Пако се влачи, а не тича, а се влачеше съответно защото беше вързан за колата, но не умря така. Възстанови се напълно след случката въпреки, че беше зрелищно. Не можеше да ходи към 2 месеца... но се оправи. Умря от тумор. От тези нахалните, които дори и да ги оперираш 6 пъти се връщат обратно. И така. Не почувствах нищо когато разбрах, че е умрял. Май детското в мен е умряло преди Пако. Две жертви на обстоятелствата. Е, дано аз като малък и Пако като жив сме на едно по - добро място. Почивай в мир Пако, беше ми забавно с теб.