Събиране, изваждане, умножение... ДЕЛЕНИЕ му е майката

Живеем върху една дробна черта, в знаменателя на която лежат толкова много етикети, категории, касти, класи, определения, че горката математика е вдигнала ръце и крещи "Елате ми повече".
След като хората успяха да се разделят по всякакви признаци – етнически, физически, полови, верски, разделиха се на класи, разделиха се на инвалиди, разделиха се на убийци, на приятели, на врагове, на деца, разделиха се по възрастови белези, но не спряха до там – започнаха да се разделят и вече разделените категории - добри приятели, познати, големи деца, малки деца... ДЕЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ?!... наемни убийци, серийни убийци, инвалиди първа, втора, трета група...?! - разделиха се на добри и лоши, разделиха се според политическите си убеждения, разделиха се на хомофоби, на хомофили, на педофили, на хетеросексуални, на хомосексуални, на бисексуални, на зоофили, разделиха се на богати и бедни, разделиха се на високи и ниски, на дебели и слаби, разделиха се на красиви и грозни, можещи и не можещи, силни и немощни, умни и глупави... aman of aman! Искаме всички да сме равни, но в същото време правим всичко възможно да не е така. Човека като индивид е ценен, а самият той като индивид се проявява, не когато е сам, а когато е в група, а вече разделението ще стане толкова голямо, че всеки един ще остане сам затворен от всички лейбъли които другите налагат и няма да може да изяви себе си като индивид - ще бъде като прочетена книга – всичко за него ще е ясно и събрано в лепнатите му наименования. Нашият мил хан, Кубрат, го е казал – историята с клечките – като сме заедно сме по – силни, но нещата вървят натам, че всеки ще е изолиран и притиснат до стената от сепариращите думички, които ежедневно се раждат и ще бъде сам, не заедно с другите.
Всеки човек прави разделения, аз лично деля хората на добри и лоши и мисля, че това е което изчерпва разделението като цяло. Самото разбиране за добро и лошо е стриктно индивидуално и е тема, по която ако тръгна да говоря, съвсем откровено ще повърна.

Ще си позволя да се цитирам...мисля, че няма да имам нищо против...

"Във всеки спи по някой друг и всеки спи с някой друг. Сънят е много важен, но животът започва когато се събудиш, ме събудиш, го събудиш, я събудиш, ни събудиш, ги събудиш... когато те събудят"

В тази оплетена и неразбираема за мен връзка, разделението е само сън, но думичките в него крещят толкова силно, че не можеш да чуеш реалността, която се опитва да те събуди.