Лютеница "Роден Край" ... Край... Трябва ми Свещ.

Още от малка, Сизифа бе силно необременена с каквото и да е (буквално) и си остана последна дупка на кавала (преносно). Цял живот работеше като сергия (не буквално, но "на сергия" звучи много позиционирано) и се бе нагледала на какви ли не работи по пазара. Беше от онези жени които, в червена рокля с презрамки и дълга цигара в уста, неизбежно биха ги нарекли Мадам. Беше на "онази" възраст (релакс след критическата). Живота за нея тече бавно, но не за дълго... БУМ! По лявото крило от към Централни Хали се задава Пенка със скорост V = "влача се и то бавно" , но време t = няколко пъти скоростта на светлината когато трябва да заеме свободното място в трамвая, въоръжена с плетена торба и почти никакви пари. Пенка е категорично устремена към Сизифа и сергията й. На неправилния многостен (сергията) има домати. Сизифа се подготвя за дълга игра на нерви и себе отстояване. Пенка също може да играе хитро. Между двете протича следния диалог, със следните скрити подтекстове и послания, продукти на хиляди години отношения "Търговец - Купувач"

-Добро утро, госпожо! (Ела пиле)
- Добро утро! Имате ли домати? (размърдай си малко задника и ми ги посочи)
- Да госпожо, ето доматите... колко да ви сложа? (Кьорава ли си, к'ва си?)
- Колко пари са? (Ха-хА , все едно ще си ги купя от тук)
- Евтини са, лев и петдесет. (два като те ударя в грамажа)
- А пресни ли са? (все едно ще ми кажеш, че не са)
- Да, госпожо, днес ги докарахме. ( е то оставаше да ти кажа, че са от оня ден)
- Сложи ми два килограма. (искам да си ходя вече)
- Веднага, госпожо... (...)

На последната реплика изгубихме Сизифа - еуфорията, истерията и задоволството, от продадените 2 килограма домати, напълно спират притока на мисли при нея. Те са погълнати от теглилките, пликовете и подадените й пет лева.
Пенка се отдалечи със скорост V = "влача се и то бавно, защото съм стара и нося торби" и се клатушка докато достигна състояние "невидимо от сергията Сизифа" в полуравнината "Колоните на Пиротска".
В паралелепипед на колела, движещ по успоредни прави, номер 22, се разигра жестока драма - сблъсък на интереси, сблъсък между колоси. Пенка и Станка изпаднаха в ожесточен дебат, коя да заеме свободното място в трамвая. Едната беше с 3 години по - голяма, но носеше по - лека мрежеста торбичка. Едни срещу други на ринга се изправиха Пенка на 78, придружавана от 2 килограма домати и Станка на 75, придружавана от 2 килограма домати и половин буца сирене. Разговорът прерасна в разгорещен политически дебат на тема "Времето на Тато и има ли то още почва у нас?".

Гергана седеше зад двете възрастни жени. Тя отиваше да подкрепи стачката на учителите, отиваше да опита да направи нещо. Почти ясно й беше, че няма да помогне много, но и омръзна да тъпче на едно и също място, върху едни и същи хора с едни и същи проблеми.
Сизифа цял живот се надлъгва, Пенка цял живот си мисли, че е излъгала някой, а Станка е чист егоист.
Гергана отиваше, за да потърси истината, да каже своята истина и да помогне на другите.

Много време мислех какво да напиша за учителите и всъщност нищо не измислих - сетих се за клетия български народ, на който явно вече му писна да бута камъка нагоре, а от там все някой да го хвърля долу.
Надявам се учителите да не се предадат и да не угасват, както българското училище не е угаснало толкова години наред.