Елка Георгиева

Ще те пипам колкото си искам! Ще те чукам цяла нощ. Ще те изхабя докрай, ще изцедя всякаква енергия от теб. Ще те натискам докато не издъхнеш...

Георги крещеше по елката която бе позиционирана на масата пред него, от самия него. Малко му бяха изгърмели бушоните и имаше нужда да излее яда си на някой. Елката кротко си стоеше и не променяше хладнокръвното си изражение тип „неодушевен предмет”... Да, Георги го чакаше цяла нощ чукане по елката, събиране, изваждане, изчисляване на данъци и проценти – вече 14 години работеше като счетоводител и меко казано му бе писнало от работата и липсата на поне капка живот в нея. След като покрещя на Елка Георгиева още малко, той бавно седна на масата и впери изпитателен поглед в нея, последван от задълбочен поглед, последван от замислено изражение, последвано от решение – тази вечер той нямаше да смята за някой друг. Тази вечер ще бъде специална. Тази нощ елката на Георги се превръща в мерило за живот, за начин на живот – за неговия живот.

Включи я... а тя го погледна по свой си начин, а именно 0. Този поглед... този поглед... Георги пушеше от 10 години по една кутия всеки ден... 10 години по 365 дни ... Елка му каза, че бил изпушил 3650 кутии цигари. Той й каза, че всяка струва 2,60... след кратка драматична пауза, Елка му отговори, че е изхарчил 9490 лева за цигари. Георги малко се стресна... разболяваше се задължително по 5 пъти в годината – 2 пъти сериозно, а 3 само настиваше. Сега се замисли, че е на 36 години – странно, но не се бе замислял преди на колко години е... боледувал е 72 пъти сериозно и 108 пъти е настивал. Когато настиваше успяваше да се оправи с 15 лева, но когато беше сериозно заминаваха по 90 лева за антибиотици. Елка търпеливо го слушаше и не му спести истината. Направо му каза, че е изхарчил 8100 лева за да се бори със слабостите на имунната си система.

Георги спря за момент... малко позеленя, малко почервеня... оправи се. Драмата му беше, че е дал 8100 лева за да си оправя здравето и 9490 за да го съсипва.

На месец изкарваше по 800 лева. 14 години по 12 месеца... 168 месеца той се занимаваше с парите на другите, със сметките на другите. Сега беше негов ред... 134 400 лева за 14 години. Всеки ден си купуваше по две билетчета – едно за да отиде на работа и едно за да се върне... 260 работни дни в годината... Държавата му е дала 134 400 лева, той й е върнал 5824 лева под формата на билетчета.

Не, че не му стигаха пари... пари имаше точно колкото да свърже двата края – да ходи на работа, да гледа телевизия, да яде, да има топла вода, да има ток и да не мръзне през зимата.

Стана, запали си цигара... излезе на балкона. Целият квартал спеше, но всичко беше някак светло и приятно. Витоша известяваше за присъствието си с телевизионната си кула, която подаваше кратки, но ясни сигнали – червени... „Спри се човек, какво правиш...?”

Георги вече беше спокоен. Влезе вътре. Отиде в кухнята, взе една тенджера, напълни я с вода и я сложи да кипне.

Върна се при Елка... вече не бе същото – Елка Георгиева се бе превърнала в ... просто в калкулатор. Той я взе със себе си и отиде в кухнята. Водата беше кипнала. Георги хвърли калкулатора в тенджерата с врящата вода. Той свари Елка.

„Не съжалявам, вече не поглеждам назад, вече няма да пресмятам нищо. Животът ми няма цена, здравето ми няма цена, удоволствията са нож с две остриета, на който бих се порязал много пъти... няма число което да отброи ударите на сърцето ми – имам само кръвта в него. Тя сега кипи”... мислеше си.

Говореше за кипящата си кръв... Писъците на кипящата елка вече бяха заглушени от виковете на мечтите.

На другия ден Георги стана, взе едно такси, отиде на работа, напусна, след това взе такси до Витоша, качи се до кулата, седна на една скала, откъдето се виждаше целият град и запали цигара „Парламент”.

Беше изхарчил всичките си пари, но гледаше града с най – замечтания поглед на света – това бе безценно.

За няколко седмици животът му се преобърна, стана рекламен агент, започна да дава воля на мислите си и чувствата си – на себе си.

*малко по – късно*

Георги е вече на 56 години. Всяка седмица взима такси от вкъщи до Витоша, качва се до кулата, сяда на скалата и животът му започва отново. 20 години по 52 седмици по 8 лева за такси... не, мечтите нямат цена.

Моля не опитвайте това вкъщи ( с водата и котлоните и елката) . Мерси.