.:Speed Paint :.

Тихо и кротко една вечер Окшот решил да нарисува своят приятел Обюл - да му направи един спийд пейнт. Та седнат Окшот и взел най-хубавата снимка на която намерил на своят приятел, сложил я прилежно до монитора и пуснал компютъра. През петнайсетте минути за които Windows XP се зареди, Окщот обмисляше как точно да нарисува спийдпейнтът. Постепенно през следващите петнайсет минути за които се зареди Фотошопът, той малко по малко измисляше всяко детайлче как да бъде изразено, с кои четки ще работи най-бързо и коя палитра да си зареди. Най-после след осърдните допълнителни 5 минути чакане да спре да бози, компютърът вече беше използваем. Окшот седна, хвана таблета и започна да рисува. Разбира се, в началото се започва просто - като при всяка мечта на един човек - нахвърля се главната идея: скицата. Тя е съвсем груба и грозна, но тя е и най-важната част от рисунката, поради факта, че тя определя пропорцийте. След като направи скицата, Окшот започна с лицето. Той обичаше да прави това, защото лицето беше частта от човешкото тяло, която според него определяще човека, а в частност очите - те придаваха живота. Точно за това той започна да рисува сините изразителни неща наречени очи. След като приключи с тях той продължи със спийдпейнтът още по-ентусиазирано. Всеки нов елемент в началото не приличаше на оригинала, но постепенно се добавяха детайли - малки и големи - които създаваха формата и я докарваха до него. Беше невероятно колко бързо и ентусиазирано рисуваше Окшот. Но всеки път като завършваше нов детайл, той го поглеждаше от малко по-далече, и си казваше: "Нее..не е достатъчно реалистично..." след което сядаше и го правеше още по-детайлен и реалистичен. Задълбочавайки се, въпросният спийдпейнт се превърна в портрет, който Окшот рисуваше вече часове. "Още малко, още малко.."-си казваше той, и се опитваше да придаде още по-реалистичен вид на картината. Окшот неуморно трупаше детайли и се трудеше над творението си, с идеята да го направи перкефтно и невероятно, той искаше да изненада своят приятел наистина много, като направи тази една картинка забележително реална и красива. След два дни неуморен труд, Окшот стана от стола, отдалечи се малко и погледна товрението си, след което погледна и закачената снимка на Обюл до монитора...отново погледна картината, после отново снимката и така поне десет минути. Накрая, доволен от себе си, Окшот я сейвна за последно и я остави отворена за да я разгледа за още детайли. Но точно в този прекрасен мик на триумф, влезе майка му, погледна монитора, погледна закачената снимка, пак погледна монитора, след което погледна доволната физиономия на сина си и каза: Много яка картина си нарисувал.... Но на живо изглежда по-добре: след което се обърна и излезе. Окшот бе потресен. Той седеше втрещен на стола си и не знаеше какво да каже и какво да направи. Поседя така известно време след което си легна и заспа. След два дена,Обюл реши да навести своят приятел Окшот, защото не се бяха виждали от доста отдавна, но приближавайки къщата му, Обюл видя приятелят си да изхвърля всичките си рисувателни принадлежностти в кофата. Притичвайки до него, Обюл го попита: "Какво правиш, защо изхвърляш тези неща? Нали искаше да си художник и да рисуваш реалистични портрети?", а Окшот му отговори: "Да, исках,успях да направя такава картина, успях и да я изтрия....но разбрах ,че всъщност искам да стана фотограф", след което той извади фотоапаратът си и засне Обюл. Това бе най-хубавата снимка,която Обюл имаше по онова време. Снимка която бе по-красива и реалистична от всеки спийд пейнт на земята. Снимка, която наистина зарадва Обюл. Окшот взе това решение относно личното си хоби, защото се замисли над своят собствен живот: Той винаги се опитваше да го направи изкуствено красив, замазан и такъв какъвто хората искаха да видят. Един истински Оувърпейнт на собственият му живот. Нещо, което започва с бегла скица и след това се добавят всичките тези детайли, и неща които да наподобяват оригинала, но в крайна сметка истинският живот е много по-красив от преиначеният. В неговият малък "оувърпейнт", Окшот премахваше неприятните неща, досадните неща, и оставяше само малките лъскави и красиви неща. Накрая осъзна, че точно негативните, досадните неща и малките проблеми вкарват цвят в живота. Затова и реши да стане фотограф- за да заснеме точно тези малки неща от живота, които никои няма да нарисува, защото те не се вписват в един прекрасен оувърпейнт!

// Всякакви прилики с реални лица и действия са случайни//