неделя, 2 декември 2007 г.

Пожарите на любовта

И аз като станах, и като грабнах книгата, и като изтичах в другата стая, и като треснах вратата, и като я заключих , седнах на леглото... И като загасих всички лампи, и като пуснах щорите, и като сложих одеялото на прозореца, отворих книгата... Мама му стара, ебах и книгата дето е - буквите й изпадаха по земята и се забиха в килима. И като станах, и като махнах одеялото, и като вдигнах щорите, и като пуснах лампата, и като отворих вратата разбрах, че трябва да чистя килима. И като взех една метла, и като почнах да мета, и като не можех да измета , и като се ядосах, и като започнах да чувам онзи глас в главата си "И сега к'во" ... Ще прахосмуча викам аз... а той вика "И ти к'во"... и аз като прахосмуча, и то като не се маха, и аз като се нервирам, а той като ми вика "И ти к'во"... и аз грабвам един парцал и почвам да търкам! А то к'во ... размаза се бе! Мастилото се размаза по килима... "И ти к'во" ... и като грабвам килима, и като почвам да го навивам, и той като става на руло, и аз като го вдигам, и като го изнасям, и като го слагам на двора, и като го поливам с бензин... "И к'во" ... и го подпалвам и гледам как гори... и той като гори, и като пушек се вдига... и сега к'во.
Къщата... горя я... и пожарната като не идва, и аз като седя и я гледам как гори и се сещам, че някой ми е казвал, че като си играеш с огън и се напикаваш... "И ти кво"... и аз като седя и пикая (прав), и като гася ония пламъци, и като се издига една пара, и като не мога да го изгася, и то като изгоря... "И ти кв'о" ...изтръсквам си го и го прибирам обратно в гащите естествено... Е ето сега вече не знам какво да правя.
И като отивам при съседите, и като им викам, че съм запалим къщата, и като ме гледат едно такова странно, и като ги гледам нахално, и като ми затвориха вратата. "И ти к'во" - абе теб какво изобщо те засяга к'во.
Тя пък стана една. Стана каквато седна, но не иска да легна мамицата й - малко да легна и аз до нея и да почина и да се наспя.
И като стана, и като построя нова къща, и като си купя нови книги и килими... А после?
Ще си менкам гласа в главата с такъв който казва "И ти защо" и ще мога да мисля защо го правя, а не какво да правя после.

1 коментар:

Анонимен каза...

Е, няма такъв луд...
пич, адски много ми допада стила ти на писане. И на друго място те четох... просто си уникален.