Призмата на ретроспекцията с 2008 стени и една обща ос - изборът

Колкото и да се опитвам, не мога да съм описателен. Не мога да разкажа, как птичките със самодивските си песни изпълват синия простор, как листата от дърветата падат като златен дъжд по сивата и суха земя, как реката бавно и плавно тече и гали с нежните си, вековни, ръце гладките камъчета, които блестят като малки съкровища под яркото слънце, как звездите стоплят нощта, как тревата леко се поклаща под ласката на топлия вятър, как прозрачната завеса на дъжда разкрива приказната дъга... Мога да разкажа какво си мисля, мога да говоря със себе си, мога да съм директен, мога да съм меланхоличен, мога да съм тъжен, мога да съм амбициран, мога да съм устремен, мога да кажа, това което искам, точно с думите които искам. Нека празнувам - да празнувам заради експресионизма си, заради хората които познавам, които изгубих, които ще намеря, заради нещата които се случиха, които не се случиха, които ще се случат. Да празнувам за изборите си, колкото и неправилни да са били - нямаше да ме има без тях.Човек не може да направи абсолютно всички избори. Ранната новогодишна равносметка ме връща назад. Нека пиша за избора който не можах да направя. Нека отново говоря със себе си, нека го кажа отново. Нека му дам нещо специално за нова година.

На избора който не можах да направя

Как си ти? Не сме се виждали от много време нали? И ти какво направи през това време?

Аз пораснах, промених се, започнах да се чувствам човек. Ти не се промени. Остана си същият. Вземаш отново решения от името на другите, искаш да ги контролираш. Ти си си все същият – ограничаван от миналото, обречен на сивото бъдеще, зависещ от себе си. Ти си отново сам, както си бил винаги – отново със себе си. Имаш хора около теб, но отвътре си празен. Ти си толкова кух и затворен в стоманени решетки, че самият ти си се слял с тях.

Виждам искаш да направиш нещо за мен – искаш да решаваш вместо мен, вместо нея, както са решавали вместо теб и вместо нея. Не мога да ти кажа да ме оставиш, защото не съм направен от камък. Обричаш ме, правиш света ми сив, както са направили и с теб. Ти не можеш да се откъснеш от тях.

Ти си част от тях – ти си техният плод. Те се самоунищожават сами. Толкова примитивни и тесногръди, правещи живота едно ежедневие изпълнено с болка и алчност. Това си ти, ти си тях, те са всички. Но аз не съм като вас! Аз се различавам от вас. И тя се различава от вас, но ние ви обичаме, а вие ни убивате.

Толкова си сам колкото никой не е бил през живота си. Сам ще бъдеш, докато не се откъснеш от тях и не станеш като нас. Ние сме само изпълнени с надежда нищо повече. Стани като нас, не ни убивай. Все пак някога си обичал мен и нея и тях. И те са се обичали и ние те обичаме, но за сега оставаш просто една фигура в мен, един спомен от бъдещето и човек от миналото. Опитваш се да промениш нещо, но повтаряш миналото. Това си ти – едно минало, което се повтаря отново и отново, до безкрай. Аз и тя се променяме, дори променяме миналото, мислим за бъдещето, ти мислиш за бъдещето в миналото и стоиш там. Преди може би сме стояли всички, но сега си само ти. Искаш, но не можеш да промениш нищо,ние можем и го правим, а ти, ти си се примирил с всичко и така ти харесва, искаш да примириш и нас, но напразно. Успя – живя в ада, а аз в рая, направи живота си рай, а моя ад, изгоря за да светиш, но блестеше само в собствените си очи, помни едно, ще гориш в ада, който създаде, ще гориш и в моя ад, а след това, ден да не видя, ако не гориш в пъкъла. Ще се видим там, но ти ще гориш сам, а аз с всички и теб пак ще те боли повече. Смачкан ли си? Смазан ли си? Боли ли те? Свито ли ти е сърцето? Нека. Мислиш ли, че си сгрешил? Не. Дали аз съм сгрешил? Аз съм виновен за всичко, но ти си причината. Не те обичам. Мразя те, а никога не съм мразил – е все пак успя да ме промениш. Имаш всичко и ти горчи нали? Нямам нищо, но вътре имам всичко. Завиждаш ли? Дано. Казах, че тя и аз те обичаме – пак те излъгах. Тя те обича, но каквото за нея това и за мен. Тя е обичта ми към теб, а ти си чиста омраза.

Казах, че излъгах – да, направих го няколко пъти тук и сега, но ... простено ти е да лъжеш, когато не ти оставят друг избор. Помни го това и помни всичко което ти причиних и казах, помни как плака, как не ти достигаше дъх. Помни, не забравяй. Аз ще забравя, ще те изтрия както само аз мога – ще те залича, а ударната вълна от експлозията ще унищожи всичко свързано с теб. Мерси, че ме направи силен.