Кръстосан разпит на свободна тематика 2

Олигофренията е много тъпо нещо. Хване ли те, трудно можеш да се отървеш. Аз се борих и борих, но тъкмо стигах до някакъв напредък, когато поглеждах към То, а точно това и очакваше Олигофренията - да се разсея, за да ме обладае отново. Не знам защо То ме наричаше Нещо, но постепенно свикнах с това, свикнах и с То и с неговите въпроси. Но с това и започнах да отговарям на въпросите на То, и сякаш интересът се изгуби с изчерпването на въпросите. Остана само прословутият въпрос Защо? Него си го запазих и не дадох отговорът на То. То ме питаше питаше, после се правеше, че не го интересува, но аз така и не отговорих на този въпрос, а вместо това си играех с буцата. Е да, но То изглежда му писна - спря да задава въпроси, спря да си иска буцата, спря и да ми дава хартия, независимо дали я ям, или правя хартиени корабчета от нея. Но аз съм си виновен де, ако бях преборил олигофренията вместо да се заплесвам по То, ако бях пазил отговорите си, ако ... ако ...ако...аман от "ако"!
Последните дни, То си седи в ъгъла и си говори сам и ми открадна всичката хартия, с която сега си прави корабчета...Но и аз искам да си правя корабчета..и после да ги изям...ама няма...сега или трябва да си тръгна, с буцата в ръка за спомен, или да се прицеля наистина добре, докато То не гледа, и да я хвърля обратно в гърлото му. И без друго не задава въпроси, поне да си му върна буцата. Ама после аз ще си остана с нищо, а То ще остане с корабчетата, защото То не яде хартия като мен. Дилема...с чужда буца, или с празни ръце *пишейки, попива всички изтекли лиги в следствие на олигофренията*. Е поне с нея се преборих...няма я вече, а утре трябва да ида да се ваксинирам, че заради нея винаги ми се объркват плановете. Та за сега ще застана в другият ъгъл на стаята, и ще почакам още малко да видя какво ще направи То, а ако нищо не направи сигурно ще си му върна буцата...без него за какво ми е на мен.

*Всякаква прилика с реални лица и събития липсва. Намираме се извън времето и пространството. Гравитацията е по - силна от всякога. И тя все пак се върти - няма кой да я спре.