Бог ми прати СПАМ

Помолих Бог за интервю. (Предполагам стана някъде между 7ми и 8ми месец в психиатрията)

За моя изненада той се съгласи. (изненада, изненада)

- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен? (това вече го уточнихме, но не пречи да продължим да разтягаме локуми, нали това е спам все пак)

- Ако имате време... - казах му аз. (И след всички тези години, в които те учат, че той ти е най – близък, той те е създал, той решава съдбата ти и дърпа конците в живота ти, ти все пак му говориш на ВИЕ)

Той се усмихна през брадата си и отвърна: (барабани, затаете дъх...!)

- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. (всички си мислим същото, но и ти някой ден ще стигнеш да заключението, че времето не ти стига за всичко)Какви въпроси искаш да ми зададеш? (познай де, би трябвало да се досещаш, ако сега не можеш – е хак да му е на тоя дето те чака да се сетиш – имаш цялото време на света)

- Не и такива, които са Ви непознати. (От самото начало предположих, че ще си скучен, но пък чак толкова...?!) Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората? (изби рибата, заклевам се)

- Това, че се отегчават, докато са деца,(защото възрастните им диктуват живота) бързат да пораснат(за да диктуват сами живота си) и тогава копнеят да бъдат деца отново(защото децата им ги побъркват... и трите фази са борба за свободата, която никога не получаваме – а защо?). Това че губят здравето си, за да направят пари, (правилно, не ни трябват пари – нали си имаме Господ... а ти с какво живееш бе гъз?) и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си (е едно на нула за здравната система... за какво да се лекуваме, направо да идваме при теб, а?). Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето ( много е лошо, когато казваш прекалено много неща за да кажеш нещо просто и накрая никой не те разбира...). Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели... ( Лесно е да съдиш кой как живее, трудно е да се поставиш на тяхно място... ако ги забравяш тези които сякаш никога не са живели – ние ги помним)

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. (неловко мълчание бих казал... комбинирано с физическия контакт – много неща можеха да се случат по – нататък в текста)

След дълго време го попитах: (пак ли?!)

- Мога ли да Ви задам още един въпрос? ( ако бях на негово място, щях да питам „не знам, можеш ли?” , но за сега се задоволявам с това, че като умра той ще може да каже на някой, че никога не съм живял)

Отговори ми с усмивка. (откровен, подигравателен присмех, не мислиш ли?)

- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година? (през новата учебна година искаме много шестички и по – малко жертви на глада и абсурдния свят за който Господ се грижи)

- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. (правилно... не става като с покръстването на езичниците в миналото – ако не обичате господ ще ви убием) Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани. (изкарай становище за омразата, по – интересно е)

- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши. (да, например цял живот вярваш в нещо и в даден момент цялата гняс на света се изсипва върху теб и ти респективно спираш да вярваш в това нещо – ти не слушаш ли собствените си съвети?)

- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат. (изми си ръцете тук – кажи го това на детето с двама родителя алкохолици което няма пари за учебници защото алкохолът е по – важен от него)

- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях. ( е спри се малко де – нали ни направи всички равни... как така по – добри и по – лоши, май се шегуваш?)

- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко. (правилно – истински богато е детето, което има всичко, само една майка му трябва)

- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях. (пак си служиш с думички и фразички които не разбираш, не така!)

- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят. ( Българския ти адски куца, пробвай на Иврит... да забравят кое – ние, хората които обичаме или същите те – раните?)

- Да се научат да прощават, като се упражняват за това. (ти първо, ти първо)

- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.(това много ми напомня на идеята за теб)

- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие. ( наистина не живееш на този свят)

- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите. ( ако не си изкарал някой поне веднъж от релси за чеп за зеле не ставаш, защото познай какво – понякога се налага да се налагаш)

- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване. (липсата на големи крила някак си пречи на концепцията за мечтите, а при мечтите приземяване няма – има само нагоре)

- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство. (като се замисля, не съм сигурен, че ти специално имаш приятели, така че се въздържай от коментари по тази тема)

- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят. ( и аз мисля, че е абсурдно хората да искат прошка от теб...)

- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват. (мога да кажа, че е точно и напълно 100% обратното, май те изморява този разговор?)

- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи. ( в любовта стават най – големите интриги... осъзнай се.)

- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат. (май съветите които даваш ни правят да изглеждаме така сякаш никога не сме живели?)

- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат. ( всеки иска да е щастлив, а ето и нещо ново – дръж се да не паднеш – хората умират от рак, СПИН, убиват ги, самоубиват се... ти имаш ли нещо общо?)

- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща. ( А! Значи имаме право на собствено мнение и различен поглед над нещата, без да ни се казва, че ще отидем в ада!)

- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота. (човек обикновено е честен със себе си, а тази честност е толкова дълбоко скрита от другите, че практически не я отчитаме барабар с последиците)

- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката. (когато мой приятел плаче, плача с него, падам с него, ставам с него и определено мога да му дам всичко от себе си, има болки които не се успокояват, но важното е да не е сам)

- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги. ( КУРВИ ВЪРНЕТЕ МИ ПАРИТЕ)

Замислих се. ( Сакън, недей повече!) Бог потъна в мълчание... ( сефте да му е... )

От автора: Да живее спамът и идиотите които го разпространяват. Ако не изпратиш това на всички хора които познаваш, те ще умрат и ти ще страдаш... после и ти ще умреш. А ако го изпратиш след 2 дена, само половината от познатите ти ще умрат. Не, виж сега, на който и да го изпратиш те ще умрат... съжалявам, не трябваше да го четеш.