~.:Сладоледът е студен, но сладък :.~

В моето малко село, наречено Аврора, цял живот се лутам и лутам и само се чудя какво да правя и с какво да се захвана. Тъкмо се захвана с нещо интересно и забавно, и то вземе че ми писне, или се счупи или ми го откраднат. И то вече ми писна и реших да ида да взема парички от мама и да си купя сладолед. Много обичам сладолед. Та взимам аз парички от мама и тръгвам за сладолед, но докато вървях и се сетих, че то в магазина има поне сто вида сладолед...ами сега? Спрях се, и започнах да мисля какъв точно сладолед искам: бананов, шоколадов,сметанов, ягодов, с бисквити, с орехи и докато си мислех мина един приятел покрай мен и ми каза: " Ей ако знаеш какъв хубав сладолед Тирамису продавааат! Аз си взех преди време и много ми хареса!". Слушайки го как говори, реших и аз да си взема такъв сладолед, да видя дали наистина е толкова вкусен. Та отивам аз в магазина, и казвам на чичкото:
- Един сладолед Тирамису, моля ^^ - а чичкото ми казва :
- Оо, съжалявам, но в момента нямаме. Свърши преди половин час, но има малко по лъжицата - искаш ли да го опиташ? - Аз разбира се веднага се съгласих и опитах от сладоледа. Минута мълчание..станаха две..три.. Това определено беше най-вкусният сладолед който бях опитвал някога . Та попитах чичкото, кога ще докарат нов сладолед, а той каза че в понеделник със сигурност ще има.
Та мина петък, мина и събота , мина и неделя. През тези три дена само за това мислех - как ще си купя сладоледа и ще си го ям и после пак ще си купя и така докато ми свършат парите. В понеделник сутринта вече гордо тръгвам аз към магазина за сладолед, и продължавам да си мисля колко ще е вкусно и прекрасно. Както си вървях едно момче ме замери с камък и каза:
- НЯМА ПЪК ДА СИ ВЗИМАШ ОТ МОЯ СЛАДОЛЕД, НЯМА НЯМА !!! - и продължи да ме замеря с камъни. Аз се ядосах и започнах да се оглеждам за камани с които да отвърна на удара, но в тоя момент се появи приятелят ми, който ми каза за сладоледа и прошепна:
- Остави момчето намира. Майка му не му дава пари, защото винаги се разболява като яде сладолед, просто го е яд. Не се карай с него, ами само го подмини! - почудих се една минута какво да правя и накрая го подминах и продължих към магазина за сладолед. Чичкото, който продаваше на щанда ме видя от далече и веднага ми сложи една топка сладолед във фунийка и като пристигнах ми го връчи. Аз му дадох 5 стотинки и се запътих към вкъщи. Сладоледът изглеждаше страхотно и определено беше невероятен на вкус. Аз веднага му се нахвърлих и го излапах за 3 минути. За жалост докато се прибера до вкъщи, гърлото ми вече беше подуто и кашлях. Майка ми ме нахока, веднага ме уви в леглото и започна да ме тъпче с чайове, лекарства и прочие. "Ебаси гадния сладолед" беше първата мисъл която ми дойде на акъла. Но после като си полежах малко си казах: " Бе какво ми е виновен сладоледът...аз съм тъпия, че го изядох за 3 минути. Но като оздравея определено ще си взема още и вече ще внимавам като го ям. Дано да има в магазина де...защото ако няма ще е много гадно... но и да няма, ще изчакам да докарат ^^". След като поразмишлявах над сладоледения проблем се обърнах в леглото си, завих се и заспах.